Видях това на Фейса ...ако не се научим да прощаваме, няма да се издигнем на по-високо ниво на съзнание и т.н.....

И препоръчват да си повтаряме утвърждение – “Прощавам на всички, включително на себе си”

Много добре!, обаче едно утвърждение стига ли, даже и повторено хиляда пъти... После, като срещнем “врага”, ще можем ли да се прегърнем като “букет цветя”? или ... ще изнасилим една крива усмивка, а някъде изпод лъжичката се надига гореща вълна...

В началото бе словото, да, думите зачеват реалност.... Да оставим настрана, че преводът на Библията кой знае дали е точен. Някои варианти гласят “в началото бе логосът” ( а логос е почти невъзможно да се разбере), други – “в началото бе звукът” – към което всъщност се придържам, звукът дефиниран като вибрация....

Както и да е, да се върнем на прошката... Нека в началото бъде намерението, звукът, словото, вибрацията! Супер! Това помага! Но е само началото. Доста често, обаче, започваме, а така и не довършваме...

Какво означава да простиш?

Казваме “напълно съм простил”? А може ли ненапълно? Може ли да се прощава на части, на “изплащане”?

Казано така, звучи абсурдно, нали.

Или си простил, или не си простил.

Как се прощава? Какъв е механизмът на прошката?

Всъщност, много е просто.

Да простиш означава да разбереш другия.

Да го разбереш толкова дълбоко и истински, че да се вмъкнеш в неговите обувки. Да познаеш неговата ситуация, от къде тръгва той, как е стигнал до момента, в който те наранява... Да търсиш и ровиш в него, докато стигнеш до убеждението, че и ти, ако беше на негово място, би постъпил така...най-вероятно. И всичко това... не заради него, а заради себе си. Прощаването се разбира абсолютно погрешно като проява на слабост, а безкомпромисността - като проява на сила. Точно обратното - този, който ви е обидил, ви държи в ръчичките си, а вие нямате друг полезен ход, освен да му простите.

Как става така, че другите ни нараняват, защо ги обявяваме за "виновни"?

Човек не може нито да забележи, нито да разбере нещо, което няма закодирано в себе си. Детето не знае, че прави нещо неправилно, докато не му се създаде представа за правилно и неправилно. Трябва да имаш представата за измама, за да разбереш, че си измамен, нали? А невинността е недосегаема...

Ако надникнем дълбоко... честно и дълбоко в себе си, скоро ще узнаем, че единствено ни гневят неща, които мразим в себе си. Наранява ни несправедливостта на “морала”, към който се придържаме. Именно нашите морални задръжки ни карат да се възмущаваме на неморални постъпки. Безморалният човек, както и напълно невинният, е недосегаем. Крайностите водят до едно и също...и един и същ резултат може да следва от противоположни причини.

Обидата се корени в самите нас.

Причината е в тебе ли е или в тях?

Породена е от възмущението, че ние не спазваме правила, които те са избрали да спазват. Но правилата са си техни, какво общо имаме тук ние? 

Не можем да простим на другите само това, което не можем да простим на себе си.
Ако сме толерантни (нямам предвид безпринципни) към себе си, ще можем да сме толерантни и към другите.
Първо ще простим на себе си, а после и на другите.

Нещо повече: