Постинг
19.01.2014 00:30 -
ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЩАСТИЕТО и има ли то почва у нас...
Автор: zadushata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2014 02:10
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.01.2014 02:10
Половината си живот прекарах сред българите, "във врящия казан",а другата половина достатъчно далече от тях, за да мога да ги погледна отстрани и що-годе безпристрастно.
Ще започна от небезизвестната и безкрайно любопитна класация на "щастието на народите". Както навярно знаете, в нея се прави извадка от 156 държави с унифицирани въпросници и пр. подобно на "най-добър град за живеене", например.
Откакто съществува класацията, нашата държава заема една от най- уникалните и необясними позиции - някъде около 140-и-някое място от 156 - на около десето място отзад напред. След нас се нареждат единствено държави като Бурунди, Того, Руанда и, разбира се, в последната класация - Сирия. Всички останали се определят като по-щастливи. Румъния, например, е на втора страница, докато ние стоим на дъното на третата...
Анализаторите на статистиката по никой начин не могат да си обяснят позицията на една "Европейска" държава в съседство с Руанда. И не само държим ние тази уникална позиция, но и не отстъпваме и на крачка от нея вече поне десетина години.
Е, на какво се дължи това? Защо българинът се определя като един от най-нещастните хора на света?
Много народи биха ни завидели, безспорно. Българите не си лягат гладни (освен ако са на диета). Да, пенсионерите се хранят скромно, но могат ли да се сравнят с изпосталелите африкански деца, които, впрочем, излиза, че са по-малко нещастни... Но ако попитате хората, биха казали, че са нещастни , понеже нямат възможност да ядат скъпи деликатеси или никога не са опитвали лобстер....
Българите в мнозинството си притежават земя, освен ако не са я продали вече. Почти всяко българско семейство притежава или очаква да наследи някакво парче земя. Някога това е било критерий да можеш да се наречеш свободен. Но мнозинството биха били на дъното на депресията и даже срама, ако им се наложи да я обработват, за да се нахранят...
Повечето български деца живеят в собствен дом. Социализмът, не че съм му фен, но поне направи почти всички семейства собственици на жилище, което се предава на следващите поколения. За сравнение, в благоденстващата Германия, болшинството хора живеят и отглеждат децата си под наем. В цяла западна Европа хората стават собственици на някакъв имот едва в пенсионна възраст, след като цял живот са изплащали ипотека. Вярно, панелките не са кой знае какво, но могат ли да се сравнят с гетата на Сао Паоло или Калкута. И все пак, хората там са по-щастливи!
Вярно е, че има безработица и заплатите са ниски. Но в Индия и Китай хората работят два пъти по-дълги часове за десетократно по-ниско заплащане, а телевизорите, колите и телефоните струват толкова, колкото навсякъде.
Всичко това, разбира се, е безкрайно извратено и несправедливо, но тук разглеждаме въпроса, защо то изглежда на българите стократно по-черно.
Отговорът, според мене, е един - независимо от това, какво имат, българите смятат, че те ЗАСЛУЖАВАТ МНОООГО повече. Самооценката на българина е много висока и тъй като той не може да си обясни, защо не му се дава полагаемото, ОБВИНЯВА своите управници. Формулата е - управниците са корумпирани крадци и продажници, а народът незаслужено страда.
Пита се тук, обаче, откъде идват тези зли управници? Вярно е, че "всичките са маскари" и на изборните бюлетини "вземи единия, цапни другия". ..Ама току поглеж - а, този е нашия Иванчо, от първи клас или на чичо-ти Петю момчето....
Нашите управници идват измежду нас.
Ние ги избираме измежду нас си.
Не става дума тука за някой-си Батенберг, сложен насила отвън и никой не е чувал за него.
Всеки от нашите управници има чичо, леля, съученици и съседи (поне до едно време), и тези хора сме ние.
Ха сега да се замислим - властта ли корумпира хората (които преди това, предполага се, са били честни) или властта е корумпирана, защото са дошли на власт корумпирани хора?
Нека си кажем честно,кклко от нас могат да се похвалят, хайде не с мъдростта на Буда, но с най-общо спазване на десетте Божи заповеди? - Простички неща - не убивай, не кради, не лъжи, не изневерявай, не бъди ненаситен, не завиждай....Хайде, убиването, слава богу, има кой да го озаптява, но колко хора познавате, които никога не са откраднали, никога не са излъгали, никога не са ходили по чужди жени/мъже и не са алчни...а за завистта даже да не започваме...
Ако изкажем твърдението "Българите са завистливи и алчни измамници и лъжци", колко хора биха казали " Изобщо не е вярно"? В най-добрия случай биха възразили - е, да, ама има всякакви хора, не бива общ знаменател и т.н.....
Колко процента от хората, които познавате, биха минали през този аршин? ...10-ина, 20-ина?
Излиза, че в България имаме истинска власт на мнозинството, нали?
Какъвто е народът, такива са и управниците.
Тогава от какво се оплакваме - туй е то истинска демокрация. Защо поставяме към управляващите изискавания като към богове, а себе си мерим как-да-е.
Те да не би да са боговете на Олимп, които да дойдат да оправят недъзите на простосмъртните и да раздадат правосъдие.
Недъзите им си същите като нашите, само мащабите са различни. Ако чистачката излъже,е, голяма работа...но ако министърът излъже...става голяма работа. А истината е, че и двамата са си просто лъжци.
Нека го погледнем така - в "духовната" касичка и двете лъжи са в еднаква степен "загуба".
(тук не се опитвам да оправдавам престъпленията на министрите, опазил ме Бог)
И тъй, братя и сестри българи, погледнато в по-философски аспект, нека си признаем, че каквито сме ние, такъв е светът около нас....доколкото той изобщо съществува независимо от нашето съзнание...
Ако искаме промяна, май трябва да започнем от себе си. Всички имаме "трески за дялане" - затуй ще да е казал Христос:
(Лука 11:9-13) Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.
Ще започна от небезизвестната и безкрайно любопитна класация на "щастието на народите". Както навярно знаете, в нея се прави извадка от 156 държави с унифицирани въпросници и пр. подобно на "най-добър град за живеене", например.
Откакто съществува класацията, нашата държава заема една от най- уникалните и необясними позиции - някъде около 140-и-някое място от 156 - на около десето място отзад напред. След нас се нареждат единствено държави като Бурунди, Того, Руанда и, разбира се, в последната класация - Сирия. Всички останали се определят като по-щастливи. Румъния, например, е на втора страница, докато ние стоим на дъното на третата...
Анализаторите на статистиката по никой начин не могат да си обяснят позицията на една "Европейска" държава в съседство с Руанда. И не само държим ние тази уникална позиция, но и не отстъпваме и на крачка от нея вече поне десетина години.
Е, на какво се дължи това? Защо българинът се определя като един от най-нещастните хора на света?
Много народи биха ни завидели, безспорно. Българите не си лягат гладни (освен ако са на диета). Да, пенсионерите се хранят скромно, но могат ли да се сравнят с изпосталелите африкански деца, които, впрочем, излиза, че са по-малко нещастни... Но ако попитате хората, биха казали, че са нещастни , понеже нямат възможност да ядат скъпи деликатеси или никога не са опитвали лобстер....
Българите в мнозинството си притежават земя, освен ако не са я продали вече. Почти всяко българско семейство притежава или очаква да наследи някакво парче земя. Някога това е било критерий да можеш да се наречеш свободен. Но мнозинството биха били на дъното на депресията и даже срама, ако им се наложи да я обработват, за да се нахранят...
Повечето български деца живеят в собствен дом. Социализмът, не че съм му фен, но поне направи почти всички семейства собственици на жилище, което се предава на следващите поколения. За сравнение, в благоденстващата Германия, болшинството хора живеят и отглеждат децата си под наем. В цяла западна Европа хората стават собственици на някакъв имот едва в пенсионна възраст, след като цял живот са изплащали ипотека. Вярно, панелките не са кой знае какво, но могат ли да се сравнят с гетата на Сао Паоло или Калкута. И все пак, хората там са по-щастливи!
Вярно е, че има безработица и заплатите са ниски. Но в Индия и Китай хората работят два пъти по-дълги часове за десетократно по-ниско заплащане, а телевизорите, колите и телефоните струват толкова, колкото навсякъде.
Всичко това, разбира се, е безкрайно извратено и несправедливо, но тук разглеждаме въпроса, защо то изглежда на българите стократно по-черно.
Отговорът, според мене, е един - независимо от това, какво имат, българите смятат, че те ЗАСЛУЖАВАТ МНОООГО повече. Самооценката на българина е много висока и тъй като той не може да си обясни, защо не му се дава полагаемото, ОБВИНЯВА своите управници. Формулата е - управниците са корумпирани крадци и продажници, а народът незаслужено страда.
Пита се тук, обаче, откъде идват тези зли управници? Вярно е, че "всичките са маскари" и на изборните бюлетини "вземи единия, цапни другия". ..Ама току поглеж - а, този е нашия Иванчо, от първи клас или на чичо-ти Петю момчето....
Нашите управници идват измежду нас.
Ние ги избираме измежду нас си.
Не става дума тука за някой-си Батенберг, сложен насила отвън и никой не е чувал за него.
Всеки от нашите управници има чичо, леля, съученици и съседи (поне до едно време), и тези хора сме ние.
Ха сега да се замислим - властта ли корумпира хората (които преди това, предполага се, са били честни) или властта е корумпирана, защото са дошли на власт корумпирани хора?
Нека си кажем честно,кклко от нас могат да се похвалят, хайде не с мъдростта на Буда, но с най-общо спазване на десетте Божи заповеди? - Простички неща - не убивай, не кради, не лъжи, не изневерявай, не бъди ненаситен, не завиждай....Хайде, убиването, слава богу, има кой да го озаптява, но колко хора познавате, които никога не са откраднали, никога не са излъгали, никога не са ходили по чужди жени/мъже и не са алчни...а за завистта даже да не започваме...
Ако изкажем твърдението "Българите са завистливи и алчни измамници и лъжци", колко хора биха казали " Изобщо не е вярно"? В най-добрия случай биха възразили - е, да, ама има всякакви хора, не бива общ знаменател и т.н.....
Колко процента от хората, които познавате, биха минали през този аршин? ...10-ина, 20-ина?
Излиза, че в България имаме истинска власт на мнозинството, нали?
Какъвто е народът, такива са и управниците.
Тогава от какво се оплакваме - туй е то истинска демокрация. Защо поставяме към управляващите изискавания като към богове, а себе си мерим как-да-е.
Те да не би да са боговете на Олимп, които да дойдат да оправят недъзите на простосмъртните и да раздадат правосъдие.
Недъзите им си същите като нашите, само мащабите са различни. Ако чистачката излъже,е, голяма работа...но ако министърът излъже...става голяма работа. А истината е, че и двамата са си просто лъжци.
Нека го погледнем така - в "духовната" касичка и двете лъжи са в еднаква степен "загуба".
(тук не се опитвам да оправдавам престъпленията на министрите, опазил ме Бог)
И тъй, братя и сестри българи, погледнато в по-философски аспект, нека си признаем, че каквито сме ние, такъв е светът около нас....доколкото той изобщо съществува независимо от нашето съзнание...
Ако искаме промяна, май трябва да започнем от себе си. Всички имаме "трески за дялане" - затуй ще да е казал Христос:
(Лука 11:9-13) Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.
Няма коментари
